writings
Към 6 часа вечерта е. Гледам през прозореца как слънцето бавно се придвижва по невидимия път на залеза. Това не е от онова топло юлско слънце, което те стапя, това е онова млечножълто ослепително топче...
Слънцето се бе спряло точно на хълма. Долината, колибата и малката пейка отпред бяха облени в меката светлина на залеза. Беше мързеливо време. Мухите жужаха отегчени, тревите, леко навели глави, си разказваха за изминалия ден. Вятърът беше минал, без да остави нито една следа. Сега се рееше някъде напред, в далечината, бутайки последните облачета към кошарата на нощта. Лия се опитваше да улови шума на близката река, но не можа да чуе нищо. Облегна се на оградата и зазяпа залеза. Слънцето обикновено и приличаше на...
Беше 11:30, когато излязоха на магистралата. Имаше малко коли, но Х се притесняваше, защото нямаше шофьорска книжка. Всъщност това беше лъжа – беше и в чантата, но тя се чувстваше все едно няма, защото...
Морето е синкаво този следобед. Слънцето се е скрило зад пухкавия облак във формата на парашут. Цялото ми тяло е покрито с пясък. Август е любимият ми месец. Сама съм на този плаж. Откакто се разнесе...
- Аз не искам този с ядките. Тя погледна опаковките и му хвърли на леглото по-големия с ягодовия крем. Той повдигна разрошената си глава от книгата и взе сладоледа, оставайки в същата позиция, легнал по корем, с подпрени на възглавката лакти. - На мен ми харесват най-много тези без опаковка, във фунийка от щанд. – каза тя, смеейки се на последната си дума.- Да, те са хубави. Ама тука май няма такива.- Мх. – каза тя, захапвайки натрошените лешници в шоколадова глазура.В бялата стая беше умерено горещо, имайки предвид...
Беше малко преди 14. юли, когато писмото пристигна. Тя го очакваше, разбира се, всеки ден го чакаше да дойде. Бил умрял бързо. Някаква мина избухнала в краката му. Тъкмо отивал към санитарните палатки. Мъжът, който донесе писмото, беше нисък и плешив и изглеждаше искрен, когато и изказваше най-дълбоките си съболезнования. Вярно е, че загубата е непоносима, но той е герой. Борил се е за нацията и за свободата на народите. Умрял с чест. Тя се зачуди за какво ли се е бил запътил към санитарните помещения и дали това...
Разходката беше в центъра. Първоначално вървяхме към ядрото на града, после се спуснахме по северния склон, но не излязохме от старата част. Беше топло, не горещо, както предишните дни и все пак задушно. Все едно се разхождахме във фурна. През лятото в столицата няма много хора, улиците пустеят, асфалтът пари, а жегата се усилва от напечените фасади на къщите. Хората се връщат от работа по това време. Не бързат, а се носят от топлите изпарения и се движат на зиг-заг. Целият град е разкопан. Работниците продължават...
Сега, стоейки опряна на тази паянтова ограда, дърпайки един въздух пропит от смог и топлина, от едни други очаквания, чужди и екзотични не като тайландски плод, а като цветните татуировки върху загоряло...
Theme created for Posterous by Obox
